И така, никой вече не може да каже, че ни липсват първите седем години.
Не се чувстваме първолаци, но запазихме свежия дух на седемгодишните и се надяваме завинаги да останем ученици.
Не сме нито големи, нито малки, а във възрастта на големите надежди. Най-хубавата!
Имахме трудности, за които сме благодарни.
Имахме и добри учители, на които дължим много.
А днес имаме най-вече оптимизъм, защото когато си на седем, всичко е пред теб.
Всичко от което се нуждаем е (споделяне) любов.
